Обичам да купувам подаръци. Обожавам тръпката от избора на най-подходящия подарък за точно определен човек. Самата аз имам списък с любими подаръци, но когато избирам правилото ми е да игнорирам собствените си предпочитания и да се опитам "да вляза в обувките" на получателя.
Независимо дали става въпрос за подарък за рожден ден, за Св. Валентин или Коледа, без значение за мъж или за жена е предназначен, дали купувам сама или с компания правим изненада за приятел, независимо от това дали се спирам на преживяване или след сериозно обмисляне вземам специална вещ, за мен изборът на оригинален подарък е най-приятната част от празника. Единственото по-приятно е да получавам подаръци, разбира се :)
Искам да ви разкажа за моите най-ценни подаръци, получавани през годините. Подаръци, които са ме докоснали и които за мен са много повече от вещи - те са грижа, любов, емоция и много смях. Всеки от тях ми е бил подаряван без повод, но са ме карали да се радвам като дете и по детски нетърпеливо да искам да ги ползвам ама сега, тук и веднага... е, за ползването на N:2 ми се наложи да почакам мъничко, но това е друга история, примесена с дъх на моторно масло.
И така, ето го и списъка на най-най-любимите ми подаръци:
1. Електронна книга - ако вкъщи има пожар, това ще е първото нещо, което ще спася.
2. Кабели за зареждане на акумулатор.
3. Ваучер за тандемен скок с парашут.
Снимки: личен архив на автора
Скок с парашут - малко екстремно, нали? Не и за мен, мечтаех за това от няколко години, въпреки че до онзи момент най-екстремното нещо, което бях правила се ограничаваше до въртележките в парка.
Обадих се да резервирам своя час за скок с парашут около две минути след като получих ваучера подарък. Бях адски нетърпелива и имах късмет да се запиша за скок в същия ден. Не бях чела нищо по въпроса, не знаех трябва ли ми специална подготовка, не знаех дори дали съм облечена подходящо, но нямаше значение - та аз щях да летя!
Всичко започна с обличането ми с предпазни колани от инструктора, с когото ми предстоеше да скачам. Тандемен полет с парашут означава именно това – скачаш с опитен парашутист, който е привързан зад гърба ти. Той ще се погрижи за отварянето на парашута. Същият човек спокойно и подробно ми разясни какво предстои, даде ми инструкции как да държа тялото и краката си по време на скока, разсмя ме с типичния за парашутистите черен хумор и се отправихме към самолета.
Самолетът е малък и има седалка само за пилота. Шумно е, но в този момент нямам нужда да си говоря... Издигаме се бързо и ставам все по-нетърпелива всичко да започне. Инструкторът дава знак, че е време. Закачва ме за себе си и вече знам, че до скока остават не повече от 3 минути. Придвижваме се до вратата и аз със самоуверена усмивка махвам на пилота за довиждане, но вратата на самолета се отваря и замръзвам. Здраво стиснала коланите, пред отворената врата на движещ се на 4000 м височина самолет, за части от секундата се усъмнявам в менталното си състояние, в способността си да взимам адекватни решения, след което чувам в ухото си "Скачаме!" и вече няма връщане назад.
Снимка: личен архив на автора
Сетих се как съм се смяла на един тъп виц. „Пич, какво ще стане, ако парашутът ни не се отвори?! Онзи отговаря: Спокойно, бе. Никой не е останал горе…“. Ама не ми беше смешно…
Сухата статистика описва това преживяване така - 60 секунди свободно падане със скорост от 240 км/ч. Моето виждане за скока е – невероятно опияняващо чувство на абсолютна свобода.
Или както е казал неизвестен автор, явно скачал доста пъти: „Не се тревожете за страха, а от това, че ще се пристрастите.“
Подкрепям тази мисъл напълно, защото от секундата, в която се приземих, мечтая да го направя отново.
Аз летях и беше вълшебно.
Подари това преживяване на човек, когото обичаш и знаеш, че цени чувството за свобода.
Виж още от нашите предложения за подаръци, подходящи за любимите хора!
