Обичам да купувам подаръци. Обожавам тръпката от процеса на самото избиране на най-подходящото за точно определен човек.

Независимо дали става въпрос за подарък за рожден ден, за Св. Валентин, без значение дали избирам подарък за мъж или за жена, дали той ще е преживяване или след сериозно обмисляне, сравняване и четене по темата ще избера специална вещ, независимо дали купувам сама или с компания правим изненада за приятел, за мен изборът на оригинален подарък е най-приятната част. Единственото по-приятно е да получавам подаръци, разбира се :)

Искам да ви разкажа за моите най-ценни подаръци, получавани през годините. Подаръци, които са ме докоснали и които за мен са много повече от вещи - те са грижа, любов, емоция и много смях. Всеки от тях  ми е бил подаряван без повод, но са ме карали да се радвам като дете и по детски нетърпеливо да искам да ги ползвам ама сега, тук и веднага... е, за ползването на N:2 ми се наложи да почакам мъничко, но това е друга история, примесена с дъх на моторно масло.

 И така, ето го и списъка на най-най-любимите ми подаръци:

1. Електронна книга - ако вкъщи има пожар, това ще е първото вещо, което ще спася.

2. Кабели за зареждане на акумулатор.

3. Ваучер за тандемен скок с парашут.

Снимки: личен архив на автора 

Скок с парашут - малко екстремно, нали? Не и за мен, мечтаех за това от няколко години, въпреки че до онзи момент най-екстремното нещо, което бях правила се ограничаваше до  въртележките в парка.

Обадих се да резервирам своя час за скок с парашут около две минути след като получих ваучера подарък. Бях адски нетърпелива и имах късмет да се запиша за скок в същия ден. Не бях чела нищо по въпроса, не знаех трябва ли ми специална подготовка, не знаех дори дали съм облечена подходящо, но нямаше значение - та аз щях да летя!

Всичко започна с обличането ми с предпазни колани от инструктора, с когото ми предстоеше да скачам. Тандемен полет с парашут означава именно това – скачаш с опитен парашутист, който е привързан зад гърба ти. Той ще се погрижи за отварянето на парашута. Същият човек спокойно и подробно ми разясни какво предстои, даде ми инструкции как да държа тялото и краката си по време на скока, разсмя ме с типичния за парашутистите черен хумор и се отправихме към самолета.

Самолетът е малък и има седалка само за пилота. Шумно е, но в този момент нямах нужда да разговарям, наслаждавах се на издигането и красивите гледки. Издигахме се бързо и ставах все по-нетърпелива. Инструкторът даде знак, че е време да ме закачи за себе си и вече знаех, че остават не повече от 3 минути до скока. Придвижихме се до вратата и аз със  самоуверена усмивка махнах на пилота за довиждане, но вратата на самолета се отвори и замръзнах. Здраво стиснала коланите, пред отворената врата на движещ се на 4000 м височина самолет, за части от секундата се усъмних в менталното си състояние, в способността си да взимам адекватни решения, след което чух в ухото си "Скачаме!" и вече нямаше връщане назад.

Сетих се как съм се смяла на един тъп виц. „Пич, какво ще стане, ако парашутът ни не се отвори?! Онзи отговаря: Спокойно, бе. Никой не е останал горе…“.  Ама не ми беше смешно…

Сухата статистика описва това преживяване така - 60 секунди свободно падане със скорост от 240 км/ч. Моето виждане за скока е – невероятно опияняващо чувство на абсолютна свобода. 

Или както е казал неизвестен авторът, явно скачал доста пъти: Не се тревожете за страха, а от това, че ще се пристрастите.“

Подкрепям тази мисъл напълно, защото от секундата, в която се приземих, мечтая да го направя отново.

Аз летях и беше вълшебно. 

Подари това преживяване на човек, който обичаш и знаеш, че цени чувството за свобода. 

Виж още от нашите предложения за подаръци, подходящи за любимите хора!