Сложно е да се разкаже, защото трябва да се преживее. Но понеже всеки пита: ама какво е, как е, вярно ли, че ..., решихме да „осветим“ малко първия в България ресторант на тъмно, а и да ви разкажем за Пламен – човекът, който стои зад сетивното преживяване Вечеря на тъмно.

Да започнем оттук: пълен мрак, висша кухня, незрящи домакини. С това само донякъде описваме преживяването, което те очаква в софийския ресторант „Тенебрис“. Под пълен мрак разбирай непрогледна тъмнина. Още в предверието на ресторанта ще те помолят да оставиш всички вещи, които могат да излъчват светлина. Без телефони, без светещи часовници и електронни цигари. Дори без фосфоресциращ лак на ноктите! (не е каприз – на екипа се е налагало да облепва с лейкопласт иначе перфектния маникюр на своя клиентка :)))   

Петстепенна висша кухня, гурме или фюжън – както и да я наречем, храната, на която ще се насладите по време на вечерята на тъмно, е отлична. Клиентите избират предварително от 4 вида меню - месно, вегетарианско, рибно или традиционно българско. Предложенията във всяко меню се сменят на три месеца с идеята да се ползват само сезонни продукти и никакви полуфабрикати.

Вашите домакини в сетивното приключение са отлични сервитьори с увредено зрение. В ресторанта на тъмно всъщност незрящите са виждащите и вие разчитате изцяло на тях.

Не знам дали сме бизнес с кауза или кауза с бизнес, казва Пламен Веселинов – един от собствениците на тъмния ресторант. "Искахме да направим нещо изпипано и добро. За проекта не сме ползвали никакви европейски пари, никакви средства по програми. Инвестирахме лични средства и заеми. Това дори спечели доста сервитьорите ни, които доста са се опарили от гръмки проекти, които затварят врати в първия удобен момент“. От Sofia Restaurant Week явно също са разбрали, че екипът на "Тенебрис" не прави компромиси с нивото, защото наградите и оттам не закъсняват. 

„Няма някаква особена легенда как се е родила идеята за ресторант и вечеря на тъмно. На всички интервюта все това питат. Истината е, че преди 8-9 години посетих такъв ресторант в чужбина и се влюбих в концепцията, но й дойде времето преди 3-4 години“, споделя Пламен. Той е от онези млади хора, които не могат да се занимават само с едно нещо. Може да го срещнете като доброволец в БЧК, като преподавател по право и като предприемач. Работил е и за корпорация в продължение на 2-3 години, бил е и търговски представител, по едно време слагал и врати. На 18 години имал кафе, но било ужасно и всичко приключило набързо.

За него храната винаги е била преживяване. „Може да изядеш едно шкембе чорба на правилното място и в правилния момент или пък да се насладиш на гурме  кухня. Въпросът е в преживяването. Затова не исках да сме поредният ресторант, в който ядеш, снимаш си храната, евентуално я качваш във Фейсбук и после нищо не ти остава. Нашата идея е да ти останат спомени и емоция. Абе с две думи - или искам много да ни харесат, или да ни намразят, ама да не е нещо по средата“.

Именно освобождаването на зрителните сетива и изострянето на останалите възприятия "работи" за създаването на нови емоции и усещания. Не цъкаш неволно на телефона, както обикновено, нито оглеждаш съседните маси. Слушаш и усещаш присъствието на човека до теб и в същото време изпиташ удоволстие от храната по напълно нов и различен начин. По време на вечерята на тъмно от ресторанта дори препоръчват на клиентите си да не използват прибори, а да усетят храната с ръце. Не само е по – забавно, но и вкусът е различен.  

И ако за началото нямаме легенда, за по-нататък може да се напишат доста интересни неща.

Например, че доброволчеството свързва Пламен с неговия съдружник в ресторанта на тъмно Кирил Иванов, който става и един от най-близките му хора. През 2014 г. те се включват в екипите на БЧК за помощ след тежкото наводнение във Врачанския регион. Изкарват две седмици на терен, обхождат целия град, говорят с хората от врата на врата. След тримесечната операция изпитват огромно удовлетворение от повторната си среща с хората. Емоцията и усещането, че са помогнали са несравними.

Тръгвайки да реализират идеята за вечеря на тъмно, най-трудна се оказала логистиката, противно на очакванията им, че това ще е лесната част. Много детайли по затъмняване, настаняване, сервиране изисквали специални инженерни решения. За сметка на това пък случили с екипа. „Имам опит с хора с увреден слух, дори съм сертифициран преводач, но не и с хора с увредено знание. Мислех, че ще е много трудно. Но се оказа точно обратното. Всички те са страхотни домакини и помогнаха много, за да доизградим идеята за вечеря на тъмно. За нас е важно да променим нагласата на обществото към самите незрящи, както се случи при мен. Очаквах, че ще бъде трудно, но се оказа по-лесната част“.

От ресторант „Тенебрис“ заслужават адмирации и за още нещо. „От самото начало държах да избягаме от усещането за подаяние, хората да не идват тук от съжаление, а напротив – от възхищение, уважение или каквото там го наречете“, казва Пламен. 

Няма да разказваме повече - идете и се потопете в мрака. Ще ви се отворят очите за нови усещания! 

 

Снимка: Яне Голев, https://view.ceros.com